Надявам се да ви бъде интересно. Превод от френски.
LES PHÉNICIENS A FILE D'HAÏTI ET SUR LE CONTINENT AMÉRICAIN LES VAISSEAUX D'HIRAM ET DE SALOMON
НА РЕКАТА АМАЗОНKA
от
Vicomte ONFFROY DE THORON (Дон Енрике)
БИВШ ЕМИР НА ЛИВАН (1840)
ФИЛОЛОГ
АМЕРИКАНСКИ ИСТОРИОГРАФ
1887-1889
LOUVAIN IMPRIMERIE DE CHARLES PEETERS, LIBRAIRE-ÉDITEUR 22, RUE DE NAMUR, 22
1889
За негово превъзходителство г-н Рамон Фернандес
Извънреден пратеник и много властният министър на Мексико
Г-н министър,
Посвещавам книгата си на вас „Финикийците в Хаити и на континент Америка“ и изпълнявам съвсем естественото си задължение; тъй като Негово Превъзходителство е във Франция и е представител на република Мексико, най-важната от централната част на новите световни щати (държава). Привеждайки доказателствата, че този голям континент и по-специално Мексико, е имал в древността си някои финикийски колонии, хвърлям нова светлина върху древната история на вашата страна, с убеждението, че ако историците на Америка трябва да приемат метода, който аз практикувам те биха разсеяли мрака, който все още обгръща традициите и произхода на източните миграции, които от праисторическо време до средните епохи са били последователни в Атлантическия океан. Изучаването на хебрейският език (Hebraic language), който е същият за ханаанците или финикийците, ми позволи да разбера, че с многобройни доказателства завоеванията на финикийците и техните потомци е имало на островите Хаити и в Мексико. Имам честта да кажа на Ваше превъзходителство, че отправна точка на моите изследвания винаги са били традициите, които съм потвърдил чрез лингвистиката.
Публикувайки моята книга в отсъствие на Ваше превъзходителство, която е в Мексико, поемам пълна отговорност за нейното съдържание. Написах го с убеждение, че след това американските наука ще поиска да се бори срещу антиамериканската страна, като ще се бие за истината срещу грешките на фалшивите теории и митовете, борбата на прогреса срещу съпротивата и злонамереността: тя е в думата, борба между светлината и тъмнината. По този начин умолявам ваше превъзходителство, който обича да служи на картината на неговата нация, да се отдадете на грешките в моята книга и да помислите само за целта, която съм си поставил, чрез разработването на исторически и научни доказателства, които ги правят силни,
Имам честта да бъда, г-н министър, на Ваше превъзходителство, много съответния и всеотдаен слуга.
Vic Onffroy De Thoron
ПРЕДГОВОР
... В действителност, в публикация, публикувана в Женева през 1869 г., под егидата на Географското дружество на този град, привлякох вниманието на диваците чрез моите открития на „Тригодишните плавания на флотилията на Саломон и Хирам на Река Амазонка” (“Tri-annual Voyages of the Flotilla of the Salomon and the Hiram on the Amazon River”) ("Voyages triennaux des flottes de Salomon et d'Hiram au fleuve des Amazone"), в която всички моряци са били финикийци (phéniciens). Там можете да намерите регионите на Офир (Ophir) (d'Ophir), Таршич (Tarschich) (Tarschich) и Първаим (Parvaim) (Parvaïm); и финикийците извличали големи богатства. Днес не съществува копие на тази интересна публикация и тъй като нейното голямо търсене е необходимо да се преиздаде ново издание, което ще бъде допълнено и подобрено, следвайки новите документи и разследвания, извършени в моето плаване на река Амазонка, които преди да бъдат завладени от португалците, носеха името на Солиман (Соломон) (Soliman) (Salomon).
Второто ми откритие: на примитивния език, чието име е Кичуа (Kichua), все още се говори в Южна Америка, и най-необикновеният факт, който се случи в историята на лингвистиката и доказан от моите ясни и точни демонстрации, че като удар, насочен към учението и науката на Мишел Бреал (Michel Bréal), Опперт (Oppert) и Ренан (Renan) и те ги оставиха инертни и нями. През същата година (1886) издадох книгата си „Граматика и речник френски-кичуа“ (“Grammar and Dictionary French-Kichua”) (Grammaire et mon Dictionnaire Français-Kichua). Кичуа и хебрейският (l'hébraïque) език, който го предшества, са тези, които улесниха моите първи открития при Амазонките и на няколко други места след това.
Тази книга, която публикувам днес и която завърших през 1887 г. под името „Финикийците в Хаити и на Американския континент“ (“The Phoenicians in Haiti and on the American Continent”) (Les Phéniciens à l'île d'Haïti et sur le continent américain), води до познанието на третото ми историческо откритие. Към тези основни открития, ако Бог удължи моята старост, се надявам да добавя и други, които са следствие от откритията. За американските проучвания, предприети отделно от няколко саванти (savants) (учени), аз довеждам нови елементи от живота и съвкупността на цялата ми работа и скоро ще може да формирам блестящ исторически лъч към славата на Новият свят. Също така моите последователи и аз трябва да се надяваме на добър резултат и дори одобренията на просветените хора, особено на тези от Америка, които имат патриотичен интерес към развитието на американските изследвания, както във всичко, което върви по пътя на напредъка.
Създаването на Централен инициативен комитет за исторически изследвания е много желателен, тъй като е необходимо те да реагират на враждебния дух на антиамериканистите и срещу страната възприета и заемана от някои професори, за които се знае, че са диваци дори в Колежа де Франс (College De France)...
Първата ни мисъл беше да се придържаме към доказателствата на финикийците на остров Хаити, но съвсем скоро разбрахме необходимостта да осъзнаем преминаването на тези хора на Американският континент, поради някои подробности, които нашите читатели ще видят в нашата книга, които ще ни даде сила за доказателствата отностно Хаити; Ето защо ние представихме естествената или историята на финикийската миграция, като посочихме накратко онези, които са били на американския континент, като се запознаваме с тези в Хаити, първата точка на концентрация на финикийците и картагенците, указания на Chiefs (тази дума има страшно много значения и дори морски термини), чиито имена и подвизи са разкрити от антични документи, открити в Мексико. Запазихме някои други документи и гравирани надписи на финикийците, които бяха открити в Новият свят за по-късно публикуване. Тогава ние съставихме реалността на древната история на Америка и същевременно унищожавахме грешните идеи, които определен брой хора имат за навигацията и връзката, която съществува между древните хора от двете полукълба, които разделят Атлантическия океан.
ПЕЛАСГИТЕ
Когато се приближим до това, ще отбележим, дори накратко, че Мексико от най-древно време е частично колонизиран от ханаанци и финикийски мигранти. Но е сигурно, че преди тях са съществували аборигенни популации, с които народите, идващи от изток, се интегрират последователно. Получихме доказателствата, че няколко американски езика съдържат финикийски както и еврейски, санскритски, гръцки, келтски и древноегипетски езици. По-големият брой от новите световни диалекти нямат нищо общо с внесените езици и произходът им остава неизвестен. Днес няма възможност какво да ги обедини тези първоначални елементи: следователно трябва да държим изследванията си в традиционните граници, словесни или писмени, които ни позволяват да извадим древната история на Америка и нейните острови. Въпреки това, можем да се върнем към източника на разстоянието дори до допотомният пра човек. Това е, което вече направих през 1869 г., публикувайки в Женева документ за „Навигацията в океана в древността“ (l'Antiquité de la navigation de
l'Océan) и взех като отправна точка разказа на Платон от неговия старейшина Критий (Critias), който е учил в Египет. Това разказване не само обхваща множеството подробности и детайли около големият остров Атлантида, изчезнал в (diluvian) катаклизъм; и също така, описвайки подробно описанието на огромната морска сила на Атлантида, Платон разказва за страхотното нашествие на пеласгите (Pélasgique) с армия, съставена от атланти (d'Atlantes) и за войната на голямата терама (Grande Terreferme (Amérique), подчинена на тяхното господство. Това нашествие е било отблъснато от народите, населявали след това територията, която с течение на времето се е превърнала в тази на скитите (Scythes), пеласгите (Pélasges) и гърците (Grecs).
АТИНА
Решителната битка, която ги избави от игото на Атлантите, преди потапянето на Атлантида, се състоя на мястото, което Атина (qu'Athènes) заема днес. Добавям и това в мемоарите, че тази запомняща се победа стана тогава когато името Атина (d'Atina) стана на Атина (Aténa) и това откритие, което е лично за мен, дължа на изучаването на езика на Кичуа (Kichua) в Перу (Pérou), който е примитивният език, същия този, който се изгуби с разпръскването на Bable (Вавилон). Но както и да е, при Кичуа обаче глаголът „ати“ (ati) означава „побеждавам“ и „подчинявам“ и Атин (Atin) е „победен“, „подчинен“: от което женската самобитна Атина (Atina) "la Victorieuse" се дава на град Атина (Athens); която е същата статуя, която беше удостоена и почетена под името Палас (Pallas); също което идва от езика на Кичуа (Kichua) Пала (Palla) или това е „девица или млада кралица” (Vierge ou jeune Reine), която римляните нарикоха Минерва (Minerve).
ДРЕВЕН РИМ
Тъй като ние споменахме римляните (Romans), нека да го наречем оригиналното основаване на Рим, или, с удар от скалата, Ромул (Romulus) убива Ремус (Remus): скала в Кичуа е роуми (roumi) или роми (romi); и същото оригинално име на града е така както го наричат Рома (Romа). Рома ни напомня едновременно на убийството на Ромул и основната (фундаментална) скала на Рим (Rome), а етимологията му е като тази на Атина (Athens), поради „примитивния език“ и за което аз публикувам това произведение, съдържащо неоспоримо доказателство за съществуването на спомагателен (много стар) език, който смятахме за изгубен, но който аз намерих.
АМЕРИКА
Но, да се върнем към Платон. Като се има предвид географското положение на разширение на Атлантида, чието останки на името са в океана и това той ни го казва, че отвъд този остров са съществували големи и многобройни острови (Френските Кариби) (The French Carribbean) (les Antilles); и че отвъд тях беше голямата Тера Фирма (Terra Firma) (La Grande Terre ferme (Amérique)). Това, което току-що бе споменато като „Тера Фирма” (Terra Firma) (Terre-ferme) казва Критис (Critias), е реален и огромен континент; и също така, не можем да имаме съмнения, както Платон добавя, че отвъд тази Тера Фирма (Terra Firma) е Голямото море (Great Sea) (La Grande Mer), което наричаме в наши дни Големият океан (Great Ocean) (le Grand-Océan). Резултатът от тези оправдани традиции е, че векове преди финикийците двата океана на Америка са били известни и често посещавани от Атлантите (Atlantis) и това е било известно на египтяните (Egyptians).
АЦТЕКИТЕ
Що се отнася до Мексико (Mexico) и древността на неговото население, ние откриваме, че остатъците от ацтеките (Aztecs), които вече са редки, както се твърди, са предци на другите народи на Мексико. Името Ацтек (Aztecs) трябва да привлече вниманието ни, тъй като етимологията му е изцяло Финикийска (Phoenician):
1-во. Хаз (Haz) или Аз (Az), произлиза от хазаз (Hazaz), пробива (пронизвам) се (чрез), пробива се със стрела: следователно (Аz) или (Hatz) е стрела (стрелка);
2-ро. Тея (Teq) от глагола (taqa) и (teqe), рана (ранен, наранявам), удрям, тласък или (прът, пръчка) стрелата към раната. Тази проста етимологична таблица демонстрира достатъчно, че ацтеките са от ханаански (Canaanite) произход и второ, че този народ е използвал (създал) стрелата или за неговото си съществуване, или за война, и предполагаме, че следвайки начина им на живот, ацтекът е бил по-номадски или обработващ земята си; но е сигурно са били първите ханаанци (Canaanite), пристигнали в Америка. В първата глава, която ще последва, ще демонстрираме, закона и реда на традициите, и миграциите към Мексико от ханаанците (Canaanites) или финикийците (Phoenicians) или картагенците (Carthaginians), тъй като те са един и същи народ; но тъй като се доближавме до християнската ера, вече ще станат по неизвестни в тяхната си история и веригата от събития специално в Юкатан (Yucatan). Както и да е, с изключение може би на езика Tzendale, който аз считам за финикийски; останалите финикийски диалекти са били погълнати от смесването им с тези на множеството коренни народи или племена в Мексико, към които са се присъединили емигрантите, които като тях са претърпели фаталните закони на разпръскването, причинени от нашествията и последователните атаки на новите нашественици идващи от север или по море от източната страна.
Четем в (Popol Vuh), свещена книга на езика Киче (Kiché):
(Kiché е мексикански, а Kichua е перуански)
Обърнаха лицата си към небето и не знаеха за какво са дошли и да правят. Чернокожите мъже живееха щастливо там, а белите мъже носеше езикът на тези народи и бяха силни и интелигентни. Но има под небето и мъже, чиито лица не се виждат; нямат къщи и обикалят планините като глупаци, обиждайки земята на тези хора."
Следователно свещената книга припомня нашествието на евреите в земята на ханаанците и посочва причината за тяхното изселване и не оставя никакво съмнение, че става въпрос за ориенталците посочени в свещената книга: „Така казаха онези, които видяха изгрева на слънцето."
ВНИМАНИЕ
В нашата работа: „Първобитният език“ (La Langue primitive), ние разбрахме, че след 500 години плен евреите, които вече нямат собствен език, възприемат ханаанския език, който е финикийският език, който е просташки. ние го наричаме иврит (hébraïque).
Тези потомци на Ебер (d'Héber) (много приличащо на Hebros - Марица) не са писали и те са приели халдейските знаци, които днес се наричат ивритски (hébraïque) знаци. Повече от 600 години преди появата на християнството те вече не говореха финикийския, който е на иврит; ето защо истинското произношение на неговите гласни е неизвестно.
Но нашето откритие на финикийците на остров Хаити и в Мексико с част от техния език ни предоставя техния начин на произнасяне, може би по-точно от произношението, измислено от Масоретите (Massoréthes) на Тивериада (Tibériade) през петия век от християнската ера и че отхвърлиха самаряните (Samaritains). Независимо от всичко, в нашето писане ние възпроизведохме произношението на Massore, което е на еврейските речници, така че да може да се сравни с това на Хаити. Що се отнася до съгласните на хаитянския диалект, те са по-меки от тези в ивритските книги и като цяло крайната съгласна на еврейска дума, особено когато е аспирирана или твърда, се потиска във финикийския диалект на Хаити.
ГЛАВА 1
ТРАДИЦИИТЕ
...
В това ние не направихме нищо друго, освен да имитираме безсмъртния Кристоф Кломб, който беше много учен и който знаеше, не само по указания на няколко навигатора, но и по традицията, съществуването на големия континент, разположен в Западно от Атлантическия океан и обозначен от разказвачите или писателите от древността, които се наричат Critias, Platon, Solon, Silène, Théopompe,
Aristote, Cicéron, Strabon, Eratosthènes, Macrobe, Mêla,.
Scylax, ./Elianus, Pline, Statius Sebosus, Posidonius, Festus
Avienus, Diodore de Sicile, Plutarque et Sylla, Senèque и др.
Сред тези имена има някои, чиито писания липсват и от които имаме само фрагменти, но техните разкази се съобщават от няколко други автори. Както и да е, Христофор Колумб със сигурност бе придобил убеждението, че отвъд Океана ще се приближи до континент, познат от старите епохи.
Успехът ми е пълен, тъй като изисканият "Тайно" (le taino) (старото име на острова) на вулгарният Кариби е финикийски диалект, както ще се види в моите филологически демонстрации. За тази болезнена задача трябваше да се задоволя с редките документи, които имат нашите френски библиотеки. Следователно от тогава до книгата изминаха триста деветдесет и пет години след откриването на Антилите.
Финикийските колонии в Нумидия и по западното крайбрежие на Африка датират от 1490 години преди християнската ера. По това време ханаанците (финикийци) малтретирани или изгонени от Исус Навиев, потеглят към брега Африкански. Танжер (Tanger) е бил един от лагерните пунктове, тъй като Прокопий ((Vandal. 1. II)) съобщава, че по негово време (шести век) близо до този град все още могат да се видят две каменни стели, гравираните надписи на които са маркирали, че има народи, които Исус Навиев , син на Нун, ги беше накарал да избягат от страната си.
Саллуст (Salluste) (войните на Югурта) (guerres de Jugurtha) казва, че е черпил от архивите на царете на Нумидия следната информация: „Финикийците, изгонени от родината си, са дошли и създали колонии по бреговете на Африка, където са построили градове. Техните потомци картагенците също основават няколко града на брега на Либия от страната на Океана"; и картагенският адмирал Хано (Hannon), 800 г. пр. н. е., използвал шестдесет кораба, тридесет хиляди души от двата пола, за да послужат при основаването на тези градове. Разположени близо до морето, техните популации, имитиращи техните предци финикийците, трябваше да отидат да се заселят в Антилите и на американския континент, тъй като по време на пуническите войни те напълно изчезваха от африканското крайбрежие.
Нашето мнение намира подкрепа в трудовете на о. Ф. де Кабрера (от Гватемала), защото той ни уверява, че картагенците са основали колония в Америка по време на Първата пуническа война. Според Ордонес (Ordonez), цеквилите (Tzéquils), които следват емиграцията на шановете (Shans), са от картагенската раса. Основането на Картаген от Дидон (Didon), тирийската (tyrienne) принцеса, се е случило между 984 и 884 години преди християнската ера и финикийският Херкулес, син на египтянин, е участвал, докато адмирал Ханън (Hannon) през 880 г. изследва Южния Атлантик, Питей (Pythéas) отплава на север и акостира в Исландия, която тогава се нарича Туле (Thulé).
Картагенците, които станаха господари на морето, блокираха Гадския (Gadès) проток (Кадис (Cadix) или Гибралтар) в продължение на три века, за да попречат на гърците и тиренците да комуникират с Океана и земите на Запад, където те запазиха сигурното си убежище. в случай на нещастие на Картаген. Аристотел (De mirab. Auscult.) казва, че сенатът на Картаген е постановил смъртно наказание срещу всеки, който се е опитал да се придвижва до страната, открита отвъд Атлантическия океан от картагенците.
Няма съмнение, че тиренците (Tyrrhéniens) са знаели за съществуването на някаква земя на запад от океана. Изглежда сигурно, че гърците са имали колонии в Америка преди основаването на Картаген и имаме доказателства за това в разказите на гръцки език на Теофонт (Théopômpe), възпроизведени на латински от Ælianus (hist. 3), и в тези на римският генерал (Sylla) (Плутарх) според първата, Херкулес е отишъл да посети гърците, на маропите (Maropas); те обаче живееха пред Либия, териториите, окупирани днес от (Brésiliens) бразилците, докато Sylla води същия Херкулес до Хиперборейско или Сатурново море, на кронийския (cronien) континент, където живееха гърците.
Следователно имаше гърци в Южна и Северна Америка. По време на блокадата на пролива, която продължи триста години, гърците, изолирани в средата на варварите, изчезнаха, но техният език остана смесен с американските езици, както го отбелязваме в нашето приложение.
Настоящото писание, специално посветено на финикийците, искахме да посочим мимоходом гръцката традиция, която може да се използва за изясняване на някои точки от първобитната история на гърците и за произхода на техните божества, непознати на Хезиод (Hésiode) и Омир . Но нека веднага кажем, че езикът кичуа съдържа, с тяхната историческа стойност, етимологиите на основните божества на Гърция.
КУБА
Що се отнася до финикийците, те първо се заселиха в Хаити и, за да открият колонии или градове на американския континент, преминаха през остров Куба (קובה), чийто западен край е много близо до континента. Името на Cuba (קובה): на иврит или финикийски означава шатра, подслон; което доказва, че пребиваването там е било само временно.
VOTAN
Картагенчаните от своя страна тръгнаха по стъпките на своите предшественици; За техен глава,. изтъкваме определен лидер и законодател Вотан (Votan). Вотан твърди, че е потомък на чивим, и казва, че е от расата на змиите, че е змия, защото е чивим (Chivim). Всъщност чивим има своя финикийски хомофонен диск (shiphim), което означава змия; но chivim е друго хомофонно множествено число от (chioi) или (hivi), което е народът Cheévéen или Hévéen, цитирани в Библията (На иврит буквата П еsk kh, ch или твърда h и гласна гладка); въпреки това, според историка Петрус мъченик д'Ангиера (Petrus Martyr d'Anghiera), хората от Хаити, носещи името Чиви Вотан, са от същия произход, тъй като той твърди, че е потомък на чивим.
Името на Вотан също има своя хомофон (photan), което означава змия, като (shiphim), от което се получава, че този герой е двойнa змия и че поради тази причина неговият символ е написан в йероглифа SS, който представлява две неразвити змии и ходи, защото змията, в своя ход, винаги има високо вдигната глава. Йероглифът, който символизира похода на Вотан на стария континент, съответства на финикийското Z и еврейското T, разгърната змия, с високо вдигната глава (Philon ни учи, че финикийската азбука е формирана от движенията на змията, същото може да се каже и за еврейската азбука). Според испанците, когато йероглифът на SS на ръкописа на Вотан лежи или е хоризонтален, тъй като SS (обърнати букви една под друга) означава Америка, тоест страната на пристигане или целта на пътуването. Но забележете, че на иврит (буквата отговаряща на Z) (z) пермутира със същото ето (S), че това представлява змията, навита и в покой.
От предходните наблюдения следва, че Zayin кореспондира на Samech "S" (лежащо/обърнато) или двойни (Zayin:Zayin):(SS)::(Samech Samech): две обърнати "SS" Двата изписани samech, от своя страна, произнасяни под (sous), означават златен кон и конят е емблемата на картагенците.
Символичното сравнение на тези различни знаци е забележително и изразително; тъй като това показва, че Chevean Votan е бил преобладаващ лидер сред картагенците; но истинското му име е останало скрито под псевдоним, който има значението на змия.
Използването на трите различни термина shan, shivim (shiphim) и votan (photan), които са синоними, несъмнено е служило на целите на мексиканския законодател.
Вотан също казва, че е направил четири пътувания от Валум (Valoum) Вотан до Валум (Valoum) Чивим и че мимоходом е посетил дома на тринадесетте змии, това е самата индикация за Хаити, където има пещери, в които са издълбани изображения на змии и дори е вероятно в свещената пещера да бъдат поддържани живи тринадесет змии.
Този номер тринадесет трябва да има значение, което не знаем, но тези живи и емблематични змии трябваше да се поддържат внимателно, както се вижда и до днес в някои кантони на Швейцария, където се поддържат живи животни, които служат като емблеми към тези различни кантони. Г-н Brasseur de Bourbourg казва, че две дървени статуи, носещи, всяка една навита змия, са били предложени на Христофор Колумб, от местните жители, по време на второто му пътуване до Антилите.
Що се отнася до първата отправна точка на Вотан, за да стигне от Либия до Западна Индия и която той нарича Валум, ние я открихме на картата на Птолемей на изток от Танжер, в Гибралтарския проток и е наречена на река Палун (Valoun); несъмнено близо до устието му имаше пристанище за качване. В памет на тази страна, Вотан основава в Мексико град Валум Вотан. г-н Brasseur de Bourgbourg казва, че около Ciudad Réal de Chiapas, той е посетил големи руини, които носят името Valoum-Votan, докато Valoum Chivim колонията на (d'Hévéens) или (Chévéens), от същите, които са живели в Хаити, тъй като според (Petrus Martyr d'Anghiera) хората са били кръстени Чиви (Chivi).
ЗМИИТЕ
Говорейки за змиите и техните последователи, ние си спомняме за съществуването на символични паметници, представляващи, В релефа на земята, Змията, в Северна Африка тази на d'Abury в Англия (Angleterre) и в Америка, тази на Охайо, близо до река Brush-Creek (окръг d'Adams), което е много важно; тъй като представлява огромна змия, частично навита и частично разгърната, тя маха с отворена уста и поглъща овално заграждение, в центъра на което може да се види по-малък продълговати могил, изолиран от заграждението. Според нашия начин на виждане вълнообразните или гънките на тялото на змията представляват движението на вълните на океана, които ще погълнат заграждението и централния остров, които са продълговати.
БИСТНОУ
Този паметник може да бъде емблематичен спомен за Атлантида, погълната от морето, както и за всеки друг катаклизъм. Големите геоложки революции от първобитните времена тероризираха народите, които, за да се предпазят от тях, почитаха змията, превърнала се в символ на вълновите гърчове на земното кълбо. Това намира своето обяснение в силата на змията, считана за арбитър на съдбите на Света наистина, ако прочетем индийската космология, виждаме там, че Бистноу (Bistnou) се спуска в бездните и черпи Murto (la terre - земята). Сега разбираме ужаса, вдъхновен от змията, който, подкрепяйки земята, би могъл по своя воля да причини сухоземни и морски катаклизми.
От друга страна, слънчевите затъмнения винаги са причинявали голям страх на първобитните, невежите и суеверните народи и това все още се наблюдава сред диваците на Америка и сред Канаките (canaques) на големия океан, които вярват, че звездата на деня е погълната от голяма змия. Следователно феноменът на еклипсиса е бил и една от причините за поклонението на змията едновременно със слънцето, поради което ханаанците са се покланяли на слънцето под фигурата на змията и самите змии, както съобщава Vossius. По този начин Вотан от ханаански произход не е създател на култа към праисторическата змия, който трябва да се върне към четири хиляди години, но по негово време той е сектант на древната религиозна традиция на първобитните народи, чиито паметници символични са спомените за конвулсиите, разрушенията и последователните и реконструктивни реконструкции на глобуса.
Геоложките проучвания потвърждават, че нашата планета е преобръщана няколко пъти. В първите периоди на тези сътресения земята е била необитаема за човешкия вид; но първите поколения, които се появиха, станаха свидетели на страховити катаклизми, на които те успяха да предадат в традициите. Същите тези поколения мъже от праисторическите времена също биха били свидетели на странни астрономически, метеорични или атмосферни явления като тези на тъмнината вместо денят.
ОГ
Големите дилувийски катаклизми бяха придружени от продължителна тъмнина, така че потопът на Огигес (Ogygès) имаше нощ от девет месеца.
В Мексико съществува традицията на двадесет и пет годишна нощ, през която слънцето се появява само на интервали и земята след това се покрива с дебели пари.
Юпитер
Сред гърците е имало Юпитер на тъмнината и Ксенофан (Xénophane), казва ни Плутарх, уверил, че слънцето е изчезнало цял месец. В библейските времена не виждаме ли, че Египет щеше да бъде потопен в мрак за три дни и че това беше деветата чума, която Мойсей удари египтяните? Тъмнината беше толкова гъста, че не можеше да смениш местото си.
HORUS
Следователно змията, проявявайки ужасяващата си сила, олицетворява слънцето и морето. Тази змия се превръща в египетския (Typhon), Python на гърците, име, заимствано от еврейския или финикийския peten, plur. pitonim, змия, усойница (vipère). Във всички безразборни народи змията олицетворяваше Демона, извращението, унищожението и се смяташе за причина за всички злини, които засягат човечеството. Typhon беше враг на Horus (Слънцето) и се бореше срещу него, но Horus (добрият принцип) победи Typhon (лошият принцип) и го удави в езерото Сирбон (Sirbon). В тази връзка Плутарх (в Изида и Озирис) казва, че поражението на Typhon означава отстъпление на водите и повторно появяване на земите.
АПОЛОН
Аполон, който беше идентифициран със слънцето, уби змията Python. Ophion, водачът на демони (Lucien Луцифер) и чието гръцко име означава змия, беше победен от Сатурн, който изгони всички демони от небето. И накрая, според халдейците, по Плутарх, ще дойде време, че Ариманий (Arimanius), автор на чумата; глада и други злини, ще бъде победен от Оромазе (Oromaze), представляващ добрият принцип по доктрината, която Зороастър разпространява в Персия.
БИБЛИЯ
В Битие, Ева е измамена от змията, Бог ги прокле и ги осъди да ядът пръст всеки ден от живота си; след това той му каза, че жената ще му бъде враг и ще му счупи главата. В Египет жезълът на Аарон (Aaron) се превръща в змия, която веднага поглъща змиите на египетските магьосници.
БАКХУС
По времето на Бакхус змията все още е обект на ужас, защото, Омир казва, че тиренците са искали да вземат пленника Бакхус (Bacchus), който е на морето, мачтите, антените и греблата на кораба, превърнати в змии и че ужасените тиренци (Tyrrhéniens) го хвърлили в морето. Но с течение на времето образът на змията, далеч от вдъхновяващ ужас се превърна в емблема за позната употреба, тъй като израилтяните имаха медна змия, с която само с зрение излекуваха ухапването от змии. Меркурий имаше две змии в своя кадуцей, а Тирс (Tyrse) на Бакхус беше украсен със змии.
Що се отнася до Вотан, който ни е довел до исторически или митологични цитати, то той самият признава в ръкописа си, че е едва третият Вотан (photan змия), но първият, който е отишъл в Мексико, за да засели земите там и той ще е бил там организаторът на поклонението на змията.
Когато Кортес акустира в Мексико, местните хроникьори казаха, че в древността гигантски и здрави хора са дошли в страната им с името Кинамес (Kinamés). Това име има две семитски етимологии:
1 ивритското kin, cudit ferrum, удря с меч (Латинското ferrum означава всяко оръжие, изцяло метално), ài; ивритското inâ, потиска, извършва насилие, откъдето идва и гръцкият ivoc (inos), мускул, сила мускулест, ивритското ina приятел, хора, нация. Следователно Kinamés бяха силни, страховити и потиснически хора;
2 Следващата етимология може би разкрива произхода на този народ, защото имаме (ивритското) Keni, име на Kénite или Kinéen народ (от ханаанската раса), съюзени с мадианитите (Madianites) и живеещи в средата на амалекитите (Amalécites); тогава ивритското AMI приятел, нация. Според тази втора етимология Kinamés са ханаанци и тяхната древност не може да надхвърли тази на последните, която датира от 2300 г. пр.н.е. Саул, възнамерявайки да нареже амаликитите на парчета, заповяда на кинейците да се отделят от амаликитите, те се подчиниха и по този повод бяха пощадени.
Саул обаче царува около 1100 г. преди християнската ера. Кинамите трябва да са емигрирали между това време и 1100 г., но има основание да се смята, че първата им миграция е била много по-стара; тъй като те предшестваха пристигането на чичимеците (Chichimèques) в Мексико.
ЧИЧИМЕКИТЕ
Те живееха по продукти от лова, навик, който сигурно бяха договорили при продължителната си и болезнена миграция, защото идваха от Северна Америка, от сенките, където не виждаха слънцето. Там акустираха и заживяха под мъгливото небе на бореалните (brumeux) земи и те тръгнаха на юг, за да открият там по хубав и привлекателен климат с яснотата на Слънцето, което им напомняше за Ориента.
Разказите за Саагун (Sahagun) и Торквемада (Torquemada) си противоречат, защото единият представя чичимеките като варварски народ, а другият ги показва като най-цивилизованите хора в древността. Абсолютно споделяме това последно мнение; защото отговаря на финикийската етимология на Chichinzèq или Chichimeg, която е в термина на ивритското chachim, sapiens, magus, peritus и ивритското mag, magus, potens. Виждаме, че тези два основни елемента имат едно и също значение на мъдър, учен, сръчен и мощен, който ясно показва състоянието на цивилизацията на чичимеците.
В допълнение етимологията на името им показва, че това е азиатско племе с качеството на magus и potens и е на мъдреците и важните мъже сред мидийците, персите, вавилонците, халдейците и Финикийците. Това ни връща към времето на асирийския цар Салманазар (Salmanazar), който превзе Самария, взе девет израилски племена и изпрати в Юдея.
Вавилонците, за да колонизират земите и градовете, които израилтяните са били собственици се проведоха 750 години пр.н.е. Интервалът между миграциите на Кинамес (Kinames) и Чичимек (Chichimèques) биха били на около 250 години. По-късно Навуходоносор (Nabuchodonosor), 600 г. пр.н.е., който заедно с халдейската армия разрушава Йерусалим. Терминът chichim или chachim, според Гесений (Gesenius), е халдейски и няма да има нищо необикновено, че голям брой емигранти от Палестина към Америка са били по това време в продължение на няколко векове, но от други народи.
Миграцията на Chichimecs е последвана от тази на Koloas или Çolhuas, хора, които са били фермери и чиито професии и обичаи дават да се разбере, че са имали определена степен на цивилизация в традиционната си история. Казва се, че са знаели как да готвят и приготвят меса и че са знаели как да обработват камъни. Етимологията на Koloa или Kolua ще разкрие по-добре тяхното социално състояние и произходът им е, че наистина финикийският глагол (ивритското) KOLA или Kolo означава, да се пече и пържи и (ивритското) AS, или ASA да се работи, да се оре, да се работи, да се произвежда чрез труд. (Това е един от царете в Библията). Друга етимология, която също установява мярката на цивилизацията на хората KOLOA или KOLUAS, идва от ивритската дума за кола за длето (kola ciseler), за издълбаване на камъка: - оттук (ивритската) koléa, скулптор, длето и втората сричка (ивритската) AS като работещ, да работи или втора сричка като syllabe (ивритското) AS и (ивритското) UAS, quietem facere, sedare populum, за да успокои хората, да ги направи стабилни, това са признаците на цивилизацията.
Ние не знаем колко време чичимеките (Chichimèques) и колуасите (Koluas) са живели в мир, но тяхната независимост е била разрушена от нашествието на Нахуа (Nahuas) и толтеките (Toltèques), които са ги отблъснали или са ги покорили, защото именно Нагуа (Naguas) или Нахуа (Nahuas) са окончателно основалите мексиканската раса; техните религиозни ръководители били толтеките (Toltèques), отговорни за спазването на обредите и всичко, което се отнасяло до култа към езичеството.
Финикийският (ивритското) naoua, който трябва да бъде заточен, да отиде на приключение и (ивритското) nâgoua, percussus plagâ divinâ, поразен от провиденциално зло, са етимологии, които се отнасят добре за хората от Нахуа, сред които е установена религията на нагуализма.
ТОЛТЕКИТЕ
Толтеките имали функциите на свещеници. Това се потвърждава от етимологията на тяхното име, получено от (ивритското) tola, лилаво, облечено в лилаво; и (ивритското) teqé, удари, пробива, тарани, оръжие. Teq може да се извлече и от (ивритското) tâqan, прави и разполага с (ивритското) teqal, той поддържа, балансира, съди, разглежда и доставя.
Следователно толтеките са били едновременно понтифици, свещенници и съдии. Царуването им продължило до пристигането на Вотан, който въвел култа към змията и основал градове и селища в Мексико.
В мексиканската история Вотан заема голямо място, но по времето на своето господство Цецилите (Tséqils) пристигат. Според етимологията на tséqil, те са били религиозна секта, като първо глаголът (ивритското) tsâqal означава да прегърне, да обвърже, да затегне.
Следователно Tséqils бяха облечени със странни дрехи. Тази дреха несъмнено беше наложена като задължително покаяние на тяхната религиозна секта и би била пълна противоположност на това, което тези, които твърдят, че. терминът tseqil идва от обхвата на дрехата и които също казват, че на езика Tsendale, tseqil означава "долна риза". Сега, току-що дадохме етимологията на tseqil и доказахме още веднъж, че споменатият език Tsendale е финикийски или финикийски диалект. По този начин, Astèq, Kinamé, Chichimeg, Kolhua, Toltèq, Votan (Photan), Shivim (Shiphim), Shan (Than), Cuba, Tsendal, Tséqil, Nahual (Nahua), Nagual (Nagua), към които ще добавим много други съществителни, наистина са финикийски основни елементи, които са много леко променени в Мексико.
Многото факти, които ще изложим в това писание, ще покажат, че ако не поради невежество, безразличието на филолозите и историците по отношение на изследванията досега е било много голямо, защото с малко размисъл, те биха могли, както ние, да сравняват езиците на Хаити и Мексико със семитските езици, тъй като традициите на тези две страни дадоха да се разбере, че техните нашественици са дошли от Изтока по море. Това потвърждава Лас Касас (Las Casas) казвайки, че по време на завладяването ние все още пазим традицията на двадесетте вождове, слизащи от няколко кораба, идващи от Изток, с голяма колония от чужденци, начело с Кетцалкоуатл (Quetzalcohuatl), когото ние изговорихме като Cuthchulshan, Gugumatz или Cuculcan, в зависимост от диалекта, който говорихме. Кетцалкохуатл, като лидер на емигрантите, носеше егретена пера, а местните казаха, че името му обозначава Серпентата, украсена със зелени пера.”
Кетцалкоатъл
Този герой, на диалекта Tsendal, беше наречен Quetzalcohuatl.
Етимологията на това име е:
1 (ивритското) cuth, Cuthéen, а също и страната на Cutheans, в царството на Самария, където Салманасар установява асирийците от Кута (Cutha), вместо израилтяните, които той прехвърля в Асирия.
2 (ивритското) chul, име на потомък на Сим (Sem), както беше Асур (Assur), баща на асирийците (Assyriens); Племето му се установява близо до Йордан
3 (ивритското) Shan в Цендал (tsendal), означава "змия" и съответства на финикийския THAN, който също е змия от друг финикийски термин tsân, емигрирал, допълва образа на Cutchulshan, чийто смисъл е на емигрант от Финикия, носещ титлата Змия, като Вотан, Шивим и Quetzalcohuatl; Следователно изглежда, че те са един и същ характер, установен в Картаген и преминали с колонисти на остров Хаити и по-късно в Мексико, където той окончателно основава няколко центъра за колонизация.
ЮКАТАН
От Хаити, заедно със своите членове, той премина през Куба, за да се доближи несъмнено до нос Катош (Katosh), най-източния плаж на Юкатан, където много преди него законодателят Замна (Zamna) беше акустирал заселници. Традицията също казва, че други емигранти пристигнаха в Мексиканския залив. Katosh. (Chuint.) идва от финикийският katosh, място за срещи, съществително и от kâtash congregavit se (de populo), следователно причастието katoush значи събрано отново. Катош (Katosh) има подобно произношение, (ивритско) kâdosh, осветено място. Гореизложеното вече разкрива, че Юкатан е заселен за първи път от нашествениците от Изтока: те са били финикийци, както следващите имена и Вотан ще потвърдят допълнително.
След завладяването, според Ордонес, Вотан е разделил своите държави на четири и им е дал имената Юкатан, Гватемала, Тула (Toula) и Нашан (Nashan), като е запазил нашаните да основат столицата под това име и в центъра на колонията чийто диалект Tsendal е не друг, а финикийският. Всъщност Nashan, който е бил наричан градът на змията, има своята етимология в (ивритското) nash змия. и (ивритското) than = shan, също змия, което ще рече двойната змия, като shiphim и фотан (photan) (Shivim et Votan), които имат идентично значение.
ГВАТЕМАЛА (Земята на Маите)
В речника на отец Latouche, професор по иврит, се казва, че (נאשאן) nâshan е наглата змия на израилтяните, защото, nash означава също aussi (airain) и shan или than "змия". Етимологията на Youqatan е (иврит) iouqah = (иврит) louqah (течност) и претендира за (иврит) loqah: беше поставен, съставен, окупиран, (иврит) tahn лагерът, гарата, бивакът, наистина беше първото място на окупация от Votan. Етимологията на Гватемала е (גואה) gua, средна, център, (иврит) temâ необработена държава, (иврит) lah, влажна или (иврит) lâah, превъзходна.
ГРАД ТУЛА
Toula има етимологията (иврит) toul да бъде свален, унищожен, следователно женското причастие (иврит) toulah се е преобърнало, унищожило. Това име показва държава, покрита с руини, което е в съответствие с изказването на г-н Brasseur de Bourgbourg, който видя големи и много древни руини, без да са успели да открият град Тула (Toula) там, но местните, на езика Цендале, го наричат с името Танина (Tanina), докато потомците на испанците просто наричат там една каменна къща разрушена. Танина е женският род на финикийския (иврит) tanin, което също означава змия (Gesenius): както виждаме, това е традиционен спомен от времето 'Votanide.
Що се отнася до термина Тула (Toula), той не принадлежи само на мястото, посочено по-горе, защото в няколко държави, до Еквадор, това означава гробница, погребение, могила ”. От тези различни наблюдения се получава, че истинското име на Тула (Toula) на Вотан (Votan) е, от произхода му, Танина (Tanina), "Градът на змията", както местните жители все още го наричат. Ето защо като град Тула (Toula) не е намерен. Освен това изглежда, че Тула (Toula) или Тулан (Toulan) е място, осъдено от съдбата, защото според г-н Брасер дьо Бурбург племе, наречено Яки (Yaqui), хора, които са били при жертвоприношения, са дошли да се срещнат с колонистите на Тулан (Toulan), но те са имали езици различни и объркването на езиците предизвика разпръскването на тази колония.
ГРАД МАЯПАН - ГРАД ЗАМНА (Мексико)
Столицата на Youqatan беше Maïapan (Mayapan), от иврит maï, от халдейски (иврит) maïa, вода, вода на океана, (иврит) Pane (Пан - PAN), отпред. В Битие, Второзаконие и Паралипомена, pane се разбира за ab oriente ,, от източната страна, което е правилно за Mayapan, разположен в източната част на Youqatan и близо до океана. Според Коголудо (Cogolludo) Маяпан (Mayapan) е основан от предшественик на Вотан, който е кръстен Замна (Zamna). Това име е също финикийско, защото (иврит) zam означава стремително, тежко, страховито; и nâh от глагола (иврит) nahah, дирижиран, транспортиран, командван. nâh също е термин, равен на (иврит) nâhl завладял, разпределил, дал като наследство. Сега, според традицията, Замна, мощен и страховит вожд, раздал земята на своите колонисти. Той също така основава град Izâmâl отново от финикийски (иврит) izâ, среща, събра и (иврит) mâle мъжки, в голям брой.
При смъртта му Замна е обожествен и поставен в първия ранг на астрономическия свят, поради което е наричан още Itz-Zamna, за да му припишат небесен произход. Разглеждайки го като еманация отгоре, ние всъщност имаме финикийския (иврит) itza, manavit aqua (латински) (капеща вода); следователно itz е излъчването на облаци или роса.
ГРАД КОПАН (В Хондурас)
Столицата на Гватемала беше Копан (Kopan), от финикийския (иврит) koup или kop, обграждащ, (иврит) PAN, ъгъл на стена и (иврит) pané - лицата. Виждаме, че Копан е бил укрепен град, ограден със стена . Копан се нарича Чикимула (Chikimula) от местните жители. Защото (иврит) chiki означава извитост, депресия, планинско дере и (иврит) moulah, част. (иврит) olâh, планина,
Следователно означава pars superior (на горе), изкачване, планина, част от високото, високо. И накрая, за да завършим с градовете, нека кажем отново, че в областта Чиапас (Chiapas), където днес е Сиудад-Реал (Ciudad-Real), е съществувал старият град Гоел (Goèl) или Говел (Gowel), който би могъл да е построен от Вотан. Етимологията му идва от (иврит) gôi, хора, човеци, следователно (иврит) gowèle, exsulsum turba, тълпа от емигранти, изгнаници, emigres migratio, емиграция, exsilium, изгнание. Ние имаме също (иврит) goèl, което предизвиква презрение, отвращение, което е отвратително. Следователно този град Говел (Gowel) или Гоел (Goèl) би бил съдът за не особенно оценено население.
ГРАД ХУЕХУЕТАН
Във втория ред на мексиканския календар, в астрономическия или атмосферния свят, е IK, IG или EG, символично същество, гений или божественост на дъха, въздуха, вятъра. Той несъмнено беше геният на добрия вятър, благоприятния дъх на пасатите, които доведоха емигрантите до тяхното местоназначение. Ето защо Вотан издигна храм на тази божественост, в долината на Хуехуетан (Huéhuétan), и легендата казва, че този храм е бил издигнат от силата на дъха на IK.
Тази легенда за тендал (tzendale) е обяснена от еврейския или финикийския (иврит) éghé, (иврит) ighé или (иврит) ïgh, suspirium, anhelitus, ропот, чиито значения са дъх, светлина и нежен вятър, с други думи Зефир. Ik или Ig е дъхът отгоре, този, който тласка плавателният съд (кораба) на емигранта. Имаме и термина (иврит) ikâl: "храм, високо съоръжение, въздух”, това е единствено сравнение с Ik, атмосферната божественост и храма, издигнат в негова чест от Вотан.
Основата му е имала финикийски характер, тъй като финикийците са се покланяли на вятъра, атмосферният дъх в своята космология и се явява като Създател на Земята, така че на религиозен принцип, датиращ от създаването на Света, култът към Ик или Ig е основен. В Битието на финикийците, предадено от Санхониатон (Sankhoniaton) и Евсевий (Eusèbe), се казва, че Дишането (Souffle), смесено с Хаоса (Chaos), е образувало тинята, от която са се появили влечугите и т.н. и по този начин, от произхода на съществата, змията трябва да е първата, която е била обект на поклонение.
Вотан, символизиращ финикийската емиграция, чрез змията, ни напомня за Сидонския (Cadmus), който отиде да основе първата колония сред гърците и се ожени за Хърмаяни (Hermione), но оракулите преди него заявиха, че неговото потомство е осъдено на най-големите нещастия, тъй като не ги вижда. Tой и Хърмаяни се превърнаха в змии и емигрираха.
ВОТАН
След смъртта си Вотан (Votan) е почитан под името Ботан (Bôtan), еднороден термин на Votan или Phôtan. Това име tzendal означава "сърце, сърцето на хората", то е и финикийско, защото (иврит) Bôtan е pectus, viscera, intima pars, ima pectoris, сърце, вътрешности, интимна част, дъното на сърцето; и образно казано, сърцето е плод на утробата. Любим според Цицерон (Cicéron). Вътрешностите са дъното на душата или на сърцето, духа, привързаността, паметта. Сега разбираме пълната стойност на титлата • Ботан или сърце, която е дадена на Вотан след смъртта му. Преводачите на ръкописа на tzendal казаха, че според традицията Bôtan има двойното значение на сърцето и змията; това е, което току-що потвърдихме, като сравнихме Ботан с неговия хомофон Votan или Photan и показахме още веднъж, че tzendal Botan също е финикийски.
Името на Ботан може да е имало първобитната си формация от (иврит) bot, receptaculum, pars interiôr intus, съд, интимна част, интериорът, който наистина е дъното на сърцето, и (иврит) than змия.
За да изразим най-истинското му име "Сърце на хората”, на което Ботан е душата и паметта, имаме глагола (иврит) bot permansit, mansit, commoratus est, той остава, живее, преживява с, остава верен на ... (иврит) AM = populo, тоест за хората;
или, Botam = Botan чрез асимилация на буквите m и n. Всъщност, когато живеем с хората, когато сме им верни, ние и нашето сърце, ние се превръщаме в тяхното сърце, такъв е произходът на заслужилия прякор Сърце на хората, приложен към Вотан. Афинитетът на двата езика Tzendale и финикийския. е все по-очевиден.
ПАЛЕНКЕ
За да завършим тези няколко страници, които се отнасят до хората, които са говорили на Цендал (tzendal), ние даваме финикийската етимология на красивата руина на двореца или храма Palënqùé или Palèngué. Тя се състои от три думи, които са:
1 (иврит) pala, mirabilis est, mirabile fecit, ingens flees, следователно palé sbfe, miraculum, marvel, възхитително нещо, грандиозно
2 (иврит) hèn, pulcher, pretiosus, красив, скъпоценен;
3 (иврит) gue брод, inagnificus, fastuosus;
виждаме, че .. тези три термина са в хармония с паметника, чудо на изкуството, великолепно и разкошно и че истинското му име е Palé-hèn-gué = Palènqué. Смята се, че Паленке първоначално е бил същия град като Нашан (Nashan). Следователно Tzendal наистина е финикийски диалект.
Край на 1-ва част.
Коментари
Публикуване на коментар